Безкрайни зелени равнини, където човешкото присъствие е едва загатнато: само звукът на стадата по безкрайните пасища ще ви покаже пътя.

Може ли тишината да разказва за дадено място? В равнините на Мейлогу и Логудоро е възможно, макар и пред очите си да ви се представя истински природен спектакъл, слухът ще бъде сетивото, което най-много ще се наслади на удоволствието от прехода в тези територии.

Далеч от шума на автомобилите, от гласовете на хората, от глъчката, която ежедневието ви принуждава да чувате, изведнъж ще почувствате лек натиск върху тъпанчетата си, сякаш някой шепне близо до вас, ще се наложи да се огледате наоколо, защото ще ви се стори, че тишината сякаш ви гали и ще осъзнаете, че всъщност тя ви говори.

Тишината ще ви разкаже за звуци от хлопатари, нежно люлеещи се на вратовете на лениви крави, за далечно блеене, за малки агънца, тишината ще ви покаже как тези звуци могат да направят зеленината на тревата още по-наситена и блестяща и дори ще започнете да усещате свежия й аромат . И тогава съвсем естествено ще усетите вкуса на сиренето, произведено от млякото на точно тези мълчаливи животни.

Няма да е трудно да откриете ресторанти или мандри в малките селца, които населяват околностите, където да се насладите на онова, за което тишината ви е разказала и после ще ви е трудно да си тръгнете, защото ще си помислите, че в крайна сметка и вие сте направили пътуване във времето, когато тишината е разговаряла с хората от тези земи така както с вас, но преди хиляди години.

В Бонорва има малко селце, Ребеку, свързано с известна легенда, където ще откриете тераса с изглед към равнината Санта Лучия. И да, оттам ще можете да послушате тишината и всичко, което тя иска да ви разкаже.